Като начало е добре да напишете няколко встъпителни думи, придружаващи Вашият е-mail. Избягвайте разпространените клишета. Съобразете, дали обявата е директна – от работодател, или от агенция.

1. Прочетете внимателно обявата.
2. Преценете, дали отговаряте на базовите изисквания за – образование, стаж, компетенции, възраст (ако е упомената).
3. Прочетете внимателно условията на труд и съобразете, дали ще може/искате да работите при тях. Например – командировки, удължено работно време и др. Ако е необходимо, коментирайте с близките си, при положение, че зависите по някакъв начин от тях.
4. Прочетете внимателно, какви документи се изискват за кандидатстването. Подгответе ги. Не прилагайте нищо излишно. Ако няма изискване за писма, документи за завършено образование и пр., автобиографията се счита за достатъчна.
5. Проверете автобиографията си за допуснати груби правописни и/или технически грешки. Ако има – коригирайте ги. Ако не сте сигурни – помолете познат с необходимото ниво на грамотност, за съдействие.
6. Проверете автобиографията си за актуалност на съдържанието. Преценете добре дали снимката от плажа, банята, абитуриентският ви бал или кръчмата е подходяща за даденото свободно работно място.
7. Премахнете излишните полета и надписи от формуляра за автобиография, за да не „тежат”.
8. Не лъжете. Бързо се разбира.
9. Детайлното описание на работата, която сте вършили в предишните фирми, е препоръчително.
10. Не пишете на български с латиница или каквато и да е форма на клиновидно писмо.
11. Пускайте автобиография на чужд език, само ако има такова изискване и владеете минимум необходимата (изисквана) степен на езика. Когато обявеното работно място е публикувано на френски, примерно, по подразбиране трябва да пуснете автобиографията си, написана на френски.
12. Проверете правилно ли сте изписали номер на телефон, е-mail. Дръжте телефона си с надеждно заредена батерия и отговаряйте на позвъняванията.
13. В номер тринайсет се включват всички не/възможни моменти от кандидатстване, които понякога са трудно описуеми, но се случват, а следва да избягвате. Като например:

-сестра Ви (или друга персона от обкръжението) да пуска от ваше име автобиографията Ви, без да имате информация къде и за какво, след което рискувате отсрещната страна да ви отчете в графа „идиот” от първите реплики и да си задава въпроса - защо трябва и с какво е заслужила, в този принципно хубав ден, да води клинико-подобни диалози;

-показвате силен интерес към работата, след което изключвате телефоните или се правите на леко недочули петте позвънявания в три различни дни;

-твърдите, че сте разбрали всички детайли от обявата и телефонния разговор (в които са уточнени длъжност, работно време, заплащане, изисквания на работодателя, фирма и пр.), след което първата ви реплика на интервюто е, че не сте наясно за какво и къде кандидатствате;

-и прочие неизброими... дивотии, както биха казали здравомислещите българи.

Относно мотивационните писма.

1. Не изпращайте, ако не ви търсят.
2. Забравете клишетата.
3. Не повтаряйте автобиографията си в писмото.
4. Не се опитвайте да гадаете, какво разбира отсрещната страна под „мотивация”. Аз също не успявам да ги разгадая понякога : )
5. Просто напишете защо искате да работите и ако можете, бъдете искрени. Ако сте проучили фирмата и характеристиките на позицията предварително, напишете какво Ви е привлякло в нея, но със собствени думи.
6. Съобразете, дали обявата е директна – от работодател или от агенция.

Успех!